Една притча за прошката казва, че всяка непростена обида, която държиш в себе си прилича на камък, който мяташ в чувал на гърба си. Метафората е ясна - ако камъните станат много, в някакъв момент ще ти бъде трудно да вървиш напред.   

На интелектуално ниво, повечето от нас разбират нуждата от това да прощаваме. Но дали е толкова лесно да се направи на практика? Обидата е емоция - тя не може да бъде премахната чрез разума. Тя е работа на сърцето, трябва да бъде приета и изживяна. А това е процес.

За да разбереш как да преминеш през този процес, тук ти предлагам напътствията на Лиз Бурбо за прошката от книгата й "Твоето тяло казва: Обичай се!" (препоръчвам ти книгата като цяло, тя е безценна енциклопедия за метафизичните причини за болестите). Виж етапите на прошката и прочети внимателно допълнителните пояснения след тях! 

ЕТАПИТЕ НА ИСТИНСКАТА ПРОШКА:

1. Определи емоциите си (често те са повече от една) 
Осъзнай обвинението, което отправяш към себе си или към някого другиго, и какво те кара да преживяваш това.

2. Поеми своята отговорност
Да поемеш отговорност означава да приемеш, че изборът е твой дали да реагираш с любов или със страх (двете базови емоции, които лежат в основата на всички останали чувства). От какво се страхуваш? Разбери освен това, че дълбоко в себе си се страхуваш да не се обвиниш за същото нещо.

3. Приеми другия и се отпусни
За да успееш да се отпуснеш и да приемеш другия, постави се на негово място и почувствай неговите намерения. Приеми идеята, че другият човек вероятно се обвинява и те обвинява за същото нещо, за което ти го обвиняваш. Какво би могъл да си направил, за да те обвинява за същото?

4. Прости си
Ето най-важният етап от прошката! За да го направиш, дай си правото да си имал и все още да имаш страхове, убеждения, слабости, граници, които те карат да страдаш и да реагираш. Приеми се такъв, какъвто си сега, знаейки, че това е временно (всички се променяма във времето, нашите минали версии се различават от сегашната ни и от това, което можем да бъдем в бъдеще).

5. Виж съответния човек
Представи си, че си с човека, за когото става въпрос - ти споделяш с него, че си го критикувал или осъждал, защото това, което е направил, е събудило стара рана вътре в теб (самото наличие на емоционална реакция от твоя страна говори, че носиш в себе си някаква стара рана, която съответства на тази емоция). Ще бъдеш готов да простиш, когато идеята да отидеш и да споделиш своя опит с въпросния човек събужда у теб чувство на радост и освобождение. 

6. Изрази прошката
Кажи му какво си преживял и че съжаляваш за това, че си го обвинявал, съдил си го и си му се сърдил. (Спомени, че си му простил само ако той те попита.) Силно ти препоръчвам да го попиташ дали и той те е обвинявал за същото нещо и в каква ситуация.

7. Направи връзка с миналото
Възстанови от миналото си подобно събитие, случило се с човек, който е представлявал авторитет за теб: баща, майка, баба, дядо, преподавател и т.н. Обикновено този човек е от същия пол като човека, когото си обвинявал. Повтори всички стъпки с този човек (фигурата на авторитета).

Когато преживяната емоция е насочена към самия теб, направи стъпки 1, 2, 4 и 7.

Отдели необходимото време, за да успееш да осъществиш процеса на прошката. Между етапите може да мине цял ден, дори цяла година - важното е твоето желание да го направиш да бъде искрено. Когато раната е голяма и дълбока или егото се съпротивлява, това може да отнеме повече време. 

Когато 6-та стъпка от прошката се окаже трудна, знай, че егото ти се съпротивлява. Когато си мислиш: "Защо да ходя да му искам прошка, че съм му се сърдил, когато той ме обиди? Имам всички основания на света да му се сърдя!", говори твоето его, а не сърцето ти. Най-голямото желание на сърцето ти е да постигне мир.

Не се тревожи за реакцията на другия, когато отидеш да му поискаш прошка. Той може да реагира по различни начини: да не каже нищо, да смени темата, да бъде изненадан, да откаже да разговаря, да плаче, да поиска прошка, да се хвърли в обятията ти и т.н. Зачитай реакцията на другия, както и своята собствена. Никой в този свят не може да знае предварително какво ще стане. 

Когато на 6-та стъпка споменавам, че не трябва да казваш на другия, че му прощаваш, причината за това е важна. Всъщност, има три причини:
1. Често ни се струва, че някой друг ни е обидил, а този човек никога не е имал подобно намерение. Често действителността е съвсем различна от нашето възприятие. Може би този човек дори не е подозирал, че ти си се почувствал наранен!
2. Ти трябва да разбереш и това, че процесът на прошката е тук за твоето собствено освобождаване. Да простиш на другия е само един от етапите, необходими, за да си простиш. 
3. Ти трябва да разбереш и това, че ти нямаш силата да простиш истински на някого. Само той сам може да си прости.

Ако другият се затруднява да приеме молбата ти за прошка, то е защото той сам не може да си прости. Дори да си му простил, ти не можеш да го направиш вместо него. Той сам трябва да успее да достигне до прошката. Ти не си отговорен за реакцията на другия, а само за своята. Обаче, това, че си успял да си простиш, е хубав пример за другия, за да успее и той.

Ако в момента, в който изразяваш пред някого това, което си преживял, той се шокира и се опита да се оправдава, веднага провери дали не се е почувствал обвинен от думите ти. Ако е така, увери се дали в теб не е останало обвинение срещу него и надежда, че той ще се промени.

Ако отидеш да се видиш с някого с надеждата, че той ще разбере колко много те е накарал да страдаш и очакваш да ти поиска прошка, това означава, че в теб е останало още обвинение. В такъв случай, не се сърди на себе си; приеми мисълта, че ще ти е необходимо още известно време, преди да успееш да извървиш стъпки 2 и 3. Може би си успял да простиш с главата си, но все още не си успял да го сториш със сърцето си. Да простиш с главата, означава да разбереш другия с разума си, без да почувстваш облекчение, нито вътрешно освобождаване. Това се случва често. Да простиш с главата обаче е добро начало, защото това доказва най-малкото добрата ти воля. 

Спомни си, че да простиш на някого не означава ни най-малко, че си съгласен с обидата. По-скоро си на път да кажеш, че с очите на сърцето си бил способен да видиш отвъд обидата, да видиш това, което е ставало в този човек. 

Благодарение на тази прошка ще можеш по-лесно да си признаеш правото да бъдеш самият себе си, със своите човешки чувства! <3 

И в допълнение, не забравяй, че йога е безценно помощно средство за справяне с емоциите - за повече инфо по този въпрос, виж статията ми ЗАЩО ЙОГА Е ДИНАМИЧНА ФОРМА НА ПСИХОТЕРАПИЯ!