5-те принципа на йога

08 юни 2016
23754
Свами Вишнудевананда, ученик на великия Свами Шивананда и един от основните разпространители на Хатха йога на Запад, обобщава същността на йога в пет основни принципа, които дават насоки за поддържането на физическото и психическото здраве на човека, както и за духовното му израстване. Ето каква е същината на йога.


1. ПРАВИЛНИ УПРАЖНЕНИЯ:


Нашето физическо тяло е създадено, за да се движи и да се упражнява. Ако начинът ни на живот не покрива естествените нужди от движение на мускулите и ставите, с времето се появяват заболявания и голям дискомфорт. Правилните упражнения трябва да бъдат приятни за практикуващия, като същевременно носят полза за тялото, ума и духа. 

Има множество съвременни системи за физическа култура, предназначени да развиват мускулите чрез механични движения и упражнения. Но тъй като йога смята тялото за превозно средство на душата по пътя на нейното израстване, йогийските физически упражнения са предназначени да развиват не само тялото. Те също така развиват умствените способности и духа. Упражненията в йога се наричат асани - "асана" на санскрит означава "стабилна поза". Това е така, защото йога асаната (или позата) има за цел да бъде задържана за известно време. Разбира се, това се отнася по-скоро за напредналите в практиката. Първоначално нашата основна задача е просто да увеличим гъвкавостта на тялото.

Тялото е толкова младо, колкото е гъвкаво. Йога упражненията се фокусират върху здравето на гръбначния стълб, неговата сила и подвижност във всички направления. В гръбначния стълб се помещава основната част от нервната система, която има важната задача да разпраща електрически (енергийни) импулси до всяка точка на тялото, за да може то да функционира. Чрез различните упражнения за гръбнака, се подобрява кръвообращението в тази зона и нервите получават свежи хранителни вещества и кислород, за да се осигури работата им. Асаните също така оказват въздействие върху вътрешните органи и ендокринната система (жлези и хормони), и по този начин нормализират функционирането на всички системи в тялото. 
 

2. ПРАВИЛНО ДИШАНЕ:


Йога ни учи как да използваме белите си дробове до максималния им капацитет и как да контролираме дишането. Правилното дишане трябва да бъде дълбоко, бавно и ритмично. Това увеличава жизнеността и яснотата на ума. В ежедневието си, ние дишаме доста плитко. Повечето хора използват само една малка част от капацитета на белите си дробове, дишат повърхностно и едва разширяват гръдния си кош. Раменете им са отпуснати напред, имат болезнено напрежение в горната част на гърба и врата, и страдат от липса на кислород. Има три вида дишане:
  • Ключичното дишане е най-плитко и възможно най-лошият вариант. При него раменете и ключиците са повдигнати, докато коремът е свит по време на вдишването. Полага се максимално усилие за вдишване, но се получава минимално количество въздух.
  • Гръдното дишане се осъществява чрез мускулите на ребрата, които разширяват гръдния кош.
  • Дълбокото коремно дишане е най-добрият вариант, защото то снабдява въздух до най-ниската и най-голямата част от белите дробове. Дишането е бавно и дълбоко, и диафрагмата се използва правилно.
Но нито един от тези видове дишане не е пълно. Йогийското дишане съчетава и трите, като се започва с дълбоко коремно дишане и вдишването преминава към междуребрията и ключиците.

Как да се научим на коремно дишане:
За да получите усещането за правилното движение на диафрагмата по време на дишане, легнете по гръб (с широки дрехи, които не ви стягат). Поставете ръка върху горната част на корема, където се намира диафрагмата. Вдишвайте и издишвайте бавно. Коремът трябва да се разшири нагоре, докато вдишвате и да слезе надолу, докато издишвате. Опитайте се да усетите това движение.

Как да се научим на пълно йогийско дишане:
Когато сте се научили на коремното дишане, ще бъдете готови да преминете към пълното йогийско дишане. Вдишвайте бавно, разширявайки първо корема, след това гръдния кош докато усетите повдигане на ключиците. Издишвайте в същата последователност, свивайки първо корема навътре, после гръдния кош. Това е пълното йогийско дишане.

Прана и Пранаяма:
Дихателните упражнения се наричат Пранаяма, което означава "контрол върху прана". Прана е фината жизнена енергия, която е навсякъде около нас и навлиза в тялото с помощта на дъха. не случайно животът започва с първото двишване на бебето и завършва с "издъхване". Контролирането на прана, освен че ни зарежда с повече енергия, също така води до контрол на ума. Използваме всички дихателни упражнения в йога като инструменти за влияние върху състоянието на съзнанието, с цел да го успокоим и проясним. 


3. ПРАВИЛНА РЕЛАКСАЦИЯ:


Още в древността, доста преди създаването на съвременните източници на стрес, ришите (мъдреците) и йогите от миналото са разбирали нуждата от релаксация и са създали мощни техники за целта. В интерес на истината, много от съвременните методи за управление на стреса заимстват похвати от йога. Защото чрез пълно отпускане на всички мускули йогинът може цялостно да обнови нервната си система и да постигне по-дълбоко усещане за вътрешен мир.

Когато тялото и умът са постоянно претоварени, естествената им ефективност при извършване на работа намалява. Модерният живот, храната, работата и дори съвременните начини на забавление, правят отпускането трудно за днешните хора. Много от тях дори са забравили, че почивката и релаксацията са природни начини за презареждане с енергия. Дори докато се опитва да почива, обикновеният човек изразходва огромно количество физическа и психическа енергия чрез напрежение. И така, голяма част от енергията на тялото се похабява.
Всъщност, повече енергия се изразходва за поддържането на мускулите в постоянна готовност за работа, отколкото за действително извършената работа. За да се регулира и балансира дейността на тялото и ума, трябва да се научим да пестим енергията си. И това може да стане, като се научим да релаксираме.

В рамките на един ден, тялото ни обикновено произвежда всички вещества и енергия, необходими за следващия ден. Но често се случва, да изразходваме тези запаси в рамките на няколко минути чрез лошо настроение и гняв. Изпитването на негативни емоции често се превръща в навик. И резултатът е катастрофален, не само за тялото, но и за ума.
По време на пълна релаксация, на практика не се изразходва никаква енергия или "прана", макар че малка порция от нея служи за поддържането на тялото в нормално състояние, а останалата част се съхранява и запазва.

За да се постигне правилна релаксация, в йога се използват три метода: физическа, ментална и душевна релаксация. Релаксацията е непълна, докато човек не достигне етапа на душевно спокойствие, познат на напредналите практикуващи.
  • Физическа релаксация: Знаем, че всяко действие е резултат от мисъл. Мислите се превръщат в действия. Точно както умът може да изпрати съобщение на мускулите да се свият, така може да им изпрати съобщение да се отпуснат. Физическата релаксация започва с пръстите на краката и се движи нагоре. С помощта на автосугестия (самовнушение) мислено обхождаме цялото тяло и "нареждаме" на всичките му части да се отпуснат. Позата за релаксация се нарича Шавасана, или Поза на мъртвото тяло. Само в нея всички части на тялото могат напълно да се отпуснат.
     
  • Умствена релаксация: За да успокоим ума, насочваме вниманието си към дъха и дишаме бавно и ритмично в продължение на няколко минути. Дъхът и умът са много тясно свързани и когато дишаме спокойно, умът също се успокоява.  
     
  • Душевна релаксация: Можем да отстраним напрежението и тревогите напълно, постигайки душевно спокойствие. Когато човек се идентифицира с тялото и ума си, неминуемо изпитва тревога, скръб, страх и гняв. Тези емоции, от своя страна му носят напрежение. Йогите знаят, че ако човек не може да се отдръпне от системата "тяло-ум" и да се отдели от его-съзнанието си, няма как да достигне пълна релаксация. Йогинът се идентифицира с чистото съзнание в себе си (душата). Той знае, че източникът на всички сили, знания и мир е в душата му, а не в тялото ("Аз съм душа с тяло, а не тяло с душа"). Тази идентификация с истинската същност завършва процеса на релаксация.

4. ПРАВИЛНО ХРАНЕНЕ:


Освен, че отговарят за изграждането на нашето физическо тяло, храните, които ядем имат голямо отражение върху нашия ум. За максимален ефект от йога практиката и цялостно пробуждане на тялото и ума, препоръчително е спазването на растително-млечна диета. 
Йогийската диета е вегетарианска и включва чисти, прости, естествени храни, които са лесносмилаеми и здравословни. Хранителните нужди на организма покриват пет категории: белтъчини, въглехидрати, минерали, мазнини и витамини. Човек трябва да има определени познания за храненето, за да балансира диетата си. Консумирането на пресни природни храни (за предпочитане органични, без химикали и пестициди) помага за снабдяването на тези вещества. Преработването, рафинирането и прекомерната термична обработка унищожават до голяма степен стойността на храните.

Както знаем, в природата съществува хранителна верига. Слънцето е източникът на енергия за всичко живо на нашата планета. То подхранва растенията (на върха на хранителната верига), които биват изядени от растителноядните животни, които пък биват изядени от хищниците. Храната на върха на веригата, която се захранва пряко от слънцето, има най-голяма хранителна стойност. Ядейки животинска плът, ние получаваме веществата, които животното е поело от растенията (хората ядат предимно растителноядни животни, а не хищници), но вече преработени от него. Затова месото се счита за "втора ръка" източник на хранителни вещества и има по-ниска хранителна стойност. Растителните храни (плодове, зеленчуци, семена, ядки и зърнени култури) притежават в различни количества и пропорции всичките пет основни хранителни вещества. А растителните протеини по-лесно се усвояват от организма. Източниците на протеини "втора употреба" са по-трудно смилаеми и имат по-малка хранителна стойност.

Много хора се притесняват дали си набавят достатъчно протеини, но пренебрегват други фактори. Качеството на протеина е по-важно от количеството му само по себе си. Млякото и млечните продукти, бобовите растения, ядките и семената осигуряват на вегетарианеца адекватно количество протеини. Нуждата от голямо количество протеини, все още изтъквана от много здравни департаменти, се основава на остарели данни и е многократно научно опровергана в лабораторнни условия.

Здравословното мото е: "Яж, за да живееш, не живей, за да ядеш". Добре би било да разбираме, че целта на храненето е да доставя на нашия организъм жизнена сила, или прана - енергията, която се съдържа във всичко живо. Така че най-добрият начин на хранене за тези, които искат да се занимават по-задълбочено с йога е простата диета с природни, пресни храни.
Но цялостната йогийска диета е още малко по-селективна. Йогинът се интересува и от фините ефекти, които храната оказва върху ума и астралното тяло. Поради това той избягва храни, които са прекалено стимулиращи, предпочитайки тези, които успокояват ума и изострят интелекта. Човек, който стриктно се придържа към пътя на йога, избягва консумацията на месо, риба, яйца, лук, чесън, кафе, чай (с изключение на билков), алкохол и наркотици. (За да разберете логиката на този подход към диетата, е нужно да се запознаете с концепцията за трите "гуни" или трите качества на природата.)

Имайте предвид, че всяка промяна в диетата трябва да се прави постепенно. Можете да започнете като добавяте по-големи части зеленчуци, зърнени култури, ядки и семена към дневното си количество храна, докато накрая напълно елиминирате от диетата си месните продукти. Йогийската диета ще ви помогне да поддържате добро здраве, остър интелект и спокойствие на ума.



5. ПОЗИТИВНО МИСЛЕНЕ И МЕДИТАЦИЯ:


Ние ставаме това, което мислим. Положителните и творчески мисли имат принос за доброто здраве и спокойния ум. Когато наблюдавате мислите си и се упражнявате да ги заменяте с положителни, позитивното отношение към живота се превръща в навик и започва да се случва автоматично. А чрез редовна медитация, умът може да бъде поставен под контрол. 

В главите ни постоянно прелитат хиляди мисли. Опитайте да се концентрирате върху дъха си, например, и ще видите как след малко ще осъзнате, че неусетно сте започнали да мислите и за други неща. Всички тези прескачащи се мисли хабят от нашата жизнена енергия и ни пречат да изпитаме трайно щастие. Затова чрез концентрация се учим да дисциплинираме ума. А когато развием способност за трайна концентрация, можем да наречем това медитация. 

Когато фокусираме ума си върху някакъв обект, другите мисли в главата ни се забавят и успокояват. С постигането на трайна концентрация, на мястото на притесненията и страховете се появява усещане за щастие. Във философията на йога се смята, че всичкото щастие, постигнато чрез ума е нетрайно. И за да постигнем състояние на трайно щастие и абсолютен мир, трябва да можем да успокоим ума, да се концентрираме и да отидем отвъд него. С насочването на вниманието навътре, към себе си, можем да задълбочим усещането си за вътрешен покой. 

Медитацията е преживяване, което не може да бъде описано с думи, така, както цветовете не могат да бъдат описани на сляп човек. Медитативното състояние надхвърля ограниченията на ума. В него няма минало и бъдеще, само съзнанието "Аз съм" във вечното СЕГА. В дълбок сън сме в подобно състояние, в което няма нито време, нито пространство, нито причинно-следствени връзкаи. Медитацията, обаче, се различава от дълбокия сън по това, че води до промени в душата. Успокоявайки колебанията на ума, медитацията носи вътрешен мир.

На физическо ниво, медитацията помага да се удължи анаболитният процес на организма на растеж и възстановяване, както и да се намали катаболитният или разрушаващ процес. Обикновено анаболитният процес преобладава до навършване на 18-годишна възраст. От 18 до 35 има баланс между двата процеса, а след 35 катаболитният процес доминира. Поради вродената възприемчивост на клетките на тялото, редовната медитация може значително да забави този процес на разрушаване. Всяка клетка се управлява от инстинктивно подсъзнание. Клетките имат както индивидуално, така и колективно съзнание. Когато мислите и желанията ни се „изливат” в тялото, клетките се активират, а тялото ни винаги се подчинява на груповата команда. Научно е доказано, че положителните мисли носят положителен физически резултат. Тъй като медитацията води до продължително положително състояние на ума, тя подмладява клетките на тялото и забавя процесите на разпад.

Ако медитирате в продължение на половин час дневно, вие ще бъдете в състояние да се справяте с живота спокойно и с духовна сила. Медитацията е най-мощният психологически тоник. Тя оказва положително влияние върху ума, нервната система, сетивните органи и тялото като цяло, и отваря вратата към интуитивното познание, и блаженството.
***

Виж повече по темата за медитацията в тази статия!

ТЕСТВАЙ ЙОГА ВКЪЩИ БЕЗПЛАТНО С HOME YOGA!

Ако тази статия ти е харесала, помогни й да достигне до повече хора, като я споделиш с приятели.

За автора:

Мими Дончева е основател и собственк на онлайн йога студиото Home Yoga и на Home Yoga Academy - онлайн академия за балансиран живот. Тя е магистър по Психология на здравето от СУ, сертифициран йога инструктор и астролог. Практикува йога от 2005 г., а от 2012 г. преподава. Завършила е професионални обучения по Хатха (класическа) йога и Йога за деца към Българска федерация по йога. Има специализации в Йога през бременността и Аеро йога. Автор е на множество публикации в списанията "Om Yoga & Lifestyle" и "Йога за всички". Астрология е изчувала към Съюз на астролозите "Иван Станчев". В допълнение е преминала редица обучения в сферата на балансирания живот и личностното развитие, сред които курсове по приложна психология, философия, рейки, акашови записи и др. В момента се обучава за психотерапевт по методиката на Карл Юнг към Българско общество по аналитична психология. В практиката си Мими обединява работата върху тялото, ума и духа, за да помага на хората със забързано ежедневие да постигнат естествено здраве и щастие.
Choose plan image

Започни твоята йога практика още днес

Коментари 1

profile photo
profile photo
10100101101
07 януари 2020
Благодаря!