Със зимното слънцестоене започва астронoмическата зима - това се случва всяка година в различен час между 20 и 22 декември, в зависимост от точния момент, в който Слънцето влиза в първия градус на знака Козирог. За 2021 г. събитието се пада на 21 декември в 17:59 ч. българско време. Зимното слънцестоене бележи най-краткия ден и най-дългата нощ в годината, след което светлината в света отново започва да нараства. Това е моментът, в който Слънцето символично се ражда за нов живот.

Думата "слънцестоене" идва от латинската "solstitium", което означава "статично Слънце". В рамките на няколко дни преди и след слънцестоенето, от земна перспектива Слънцето изглежда неподвижно. После около 25 декември, то отново поема напред - в древността на тази дата се е отбелязвал Dies Natalis Solis Invicti - рожденият ден на непобедимото Слънце. По същото време римляните са празнували Сатурналиите, германските и скандинавските народи - Юл, а славяните - Коледа. До ден днешен много коледни обичаи, като коледната елха например, са пряко свързани с честването на слънцестоенето.

След въвеждането на християнството като официална религия в Римската империя през 4 век, за да се привлекат езичниците към новата вяра, 25 декември е избран за рожден ден на Исус Христос. Сложили са новия празник върху вече утвърдените, на принципа "щом има отъпкана пътека, използвай я". Има хипотеза, че Исус всъщност е бил зодия Овен, т.е., че е роден някъде през пролетта. Но така или иначе, тъй като Слънцето символизира божествения принцип, има логика в деня на "раждането" му да се празнува рождения ден на Исус.

На зимното слънцестоене старите българи пък са отбелязвали Еднажден (няма нищо общо с Игнажден, посветен на Св. Игнатий) - първия ден от Новата година според старобългарския календар, който все пак е както най-старият, така и най-точният календар в света (признат от Юнеско през 60-те години). По него сега започваме новата 7527-а година. На зимното слънцестоене българите са чествали раждането на Млада бога, Млад ден или Нов ден. С други думи, нашите прадеди са отбелязвали именно раждането на новото Слънце. Така че имаме основание точно днес да се поздравим с "Честита Нова година"! А не на 1 януари - ден, който е изкуствено въведен от грегорианския календар за начало на годината, без каквото и да е астрономическо основание.

Като цяло, зимното и лятното слънцестоения, плюс пролетното и есенното равноденствия бележат повратните точки в цикъла на природата - смяната на сезоните. Тези моменти от годината са силно енергийно заредени и не случайно са свързани с празници в различни култури по целия свят. Зимното слънцестоене е най-интровертният момент от годината, когато навън в природата всичко е замряло. От психологическа гледна точка, то е подходящо за обръщане навътре към себе си, с цел равносметка и посяване на новото. Точно както семената през зимата спят под снега, за да се събудят за нов живот напролет, мисловните семена, които посяваме сега за себе си, ще покълнат в живота ни през следващите месеци.

Така че точно днес отдели време за себе си, което да прекараш в уединение. Направи любимото си дихателно упражнение, плюс кратка медитативна практика, за да помогнеш на ума да се успокои и проясни. След това запиши в дневник победите и постиженията си за изминалата година. И избери целите и намеренията си за новата. Не забравяй да подкрепяш визията си с действия - само така мечтите се сбъдват! Успех!