Прана виняса флоу йога е стил, който е фокусиран върху пробуждане на праничния поток и приложението му в нашето ежедневие. С практикуването на флоу йога (в превод – поток, преливане) човек става не само физически гъвкав, но и емоционално адаптивен, така че да може да приема и да се синхронизира с все по-динамично променящата се външна среда. Във Вселената всичко е обект на постоянна промяна. Когато не приемаме тази промяна и се вкопчваме в стари мислоформи и модели на поведение, ние изживяваме страдание и мъка. Синхронизирането на движенията на тялото с дишането, характерно за стила, позволява да усвоим на клетъчно ниво идеята за промяна и когато тя се случи – да не се съпротивляваме, а да се пуснем по течението на живота. 

Основите на Виняса флоу йога са поставени от Тирумалай Кришнамачария – един от най-влиятелните индийски учители, оказал силно влияние върху Запада; наставник на велики учители като Патабхи Джойс (създател на Ащанга йога) и Айенгар (основател на Айенгар йога). Роден през 1888 г, той посвещава живота си на йога и преподава до последния си дъх през 1989 г. Известен с индивиудалния подход към всеки практикуващ, той въвежда виняса крама (крама означава етап на санскрит) или изпълнение на позите с развитие, така че практикуващият да достигне до пикова поза чрез развитие и подреждане на асаните. 

Шива Рей поставя началото на Прана виняса флоу йога, базирана на теорията за виняса крама на Кришнамачария, като внася едновременно структура и свобода в практиките. След 12-годишно ежедневно практикуване на Ащанга йога, тя усеща нужда да се движи по време на изпълнение на асаните заедно с енергийния поток, който минава през тялото, вместо да стои статично и така се ражда стилът Прана виняса флоу. В него вместо неподвижно задържане в позите, практикуващият е окуражаван да усети пулсациите на праната в тялото си и да се остави да бъде движен от вътрешната енергия, вместо от точните инструкции на външен източник. 

Самият термин виняса означава “да подредиш по определен начин“. Това е наука и изкуство едновременно. Преподавателят развива една или няколко пикови пози по време на всяка практика, като започва от най-лесната им крама, минава през различни стадии и достига до най-предизвикателната. Крамите се представят поетапно, така че практикуващият да подготви тялото и съзнанието за достигане до своя пълен потенциaл от възможности.

Обикновено практиката по Прана виняса флоу йога започва с намаскар (поздрав). Шива Рей е развила допълнителни 26 намаскари, освен съществуващите Суря и Чандра намаскари – съответно поздрав към Слънцето и Луната. Практиките са тематични и са съобразени с деня от седмицата, часа, сезона, фазите на Луната или просто се работи с фокус върху някой от 5-те елемента. Може да се развие и житейска тема, за която не само се говори, но се изпълняват асани, които водят практикуващия до вътрешни прозрения, свързани с нея. Ритъмът на практиката е съобразен с темата, като за целта се създава подходяща обстановка – музиката, тонът на гласа, осветлението и другите фактори са подбрани така, че практикуващият да се потопи напълно в изживяването. 

Напрмер, ако темата е изграждане на устойчивост и издръжливост, практиката е с фокус в трета чакра – позите генерират и разпалват огъня там, музиката е с по-бързо темпо, ритъмът на самия час е по-динамичен, осветлението – ярко, тонът на гласа – по-твърд. Но ако темата е събуждане на безусловната любов – позите са огъващи назад с фокус в сърдечната чакра, музиката е нежна, тонът – мек, осветлението приглушено, ритъмът – плавен, думите – разтапящи. 

Много важен елемент от практиката на Прана флоу йога е дишането. То е интегрирано в самите асани, като се диша в Уджай (дишане с присвита носоглътка) и всяко вдишване и издишване инициират движение на тялото – дъхът е предводителят, не може да се направи движение без да се вдиша или издиша. Когато практикуващият свикне да се движи, воден от своя дъх, той изживява състояние на блаженство от движението на праничния поток в тялото.