Йога е древна наука и една от шестте индийски философски школи, която възниква преди повече от 5000 години. Първите археологически находки, показващи занимания с йога са намерени в Мохенджо-Даро - най-големият и значим център на изчезнала цивилизация по долината на река Инд, явяващ се един от първите градове в историята на Южна Азия и съвременник на Древен Египет. 

Думата „йога” произлиза от санскритския корен „юдж”, който означава съединявам се, сливам се и дава идея за крайната цел на йога, а именно – сливането или единението с Висшия разум, чрез постигане на пълно просветление на съзнанието.

За първи път знанието за йога е записано в систематизиран вид от мъдреца Патанджали, живял в Кашмир през 4 век. Неговият трактат „Йога сутри” съдържа 196 афоризми за йога, разделени в четири глави. Във втора глава на произведението си, Патанджали представя осемте стъпала за пълно развитие в йога, които се разделят в три групи – нравствена, телесна и умствена самодисциплина. Йога е преди всичко дисциплина, защото изисква последователно полагане на усилия, чрез които се постига контрол над тялото и съзнанието. А този контрол позволява пълната себерализация на човека.  

Тук ще се спрем на първите две стъпала от системата на Патанджали, които са свързани с нравствената самодисциплина. Те се наричат Яма и Нияма и представляват моралните добродетели, които всеки йогин трябва да притежава, преди изобщо да пристъпи към физическите и медитативните практики от по-горните стъпала на развитие. Защото йога не е някаква здравословна гимнастика, каквото е широкото схващане за нея в днешно време, а наука за личностно израстване и начин на живот. От философска гледна точка, моралните добродетели служат на човека като оръжия за справяне с пороците. Нравствените правила, които ще разгледаме сега, отговарят на това предназначение и съвпадат с част от общочовешките добродетели, които можем да намерим включително в 10-те Божи заповеди от Библията. 

Яма е първото стъпало в системата на Патанджали и се отнася до петте въздържания или правила за поведение към другите, които ни насочват какво да избягваме в контакта си с външния свят. На първо място тук е поставено правилото за ненасилието или Ахимса, според което йогинът не бива да нанася вреда на никое живо същество. Идеята тук е, че насилието не е градивно и чрез него не може да бъде постигнато трайно добро. Действията определят резултата - няма как чрез негативни действия да постигнем позитивен резултат. Затова истинският йогин не прилага насилие нито над другите, нито над себе си. Пример за силата на този принцип в съвременната история е пацифистът Махатма Ганди, който проповядвайки ненасилие в крайна сметка по мирен път постига независимостта на Индия от Британската империя.

Второто правило е Сатя и означава истинност. То призовава човека винаги да се придържа към истината, избягвайки лъжата. Но Сатя има и по-дълбок метафизичен смисъл, тъй като произлиза от санскритската дума “сат”, обозначаваща всепроникващата божествена енергия, от която произлиза всичко. Неразрушимата енергия, която винаги е била, е и ще бъде. В този смисъл, Сатя призовава йогина  да опознае непреходните истини и да се придържа към тях, като средство за доближаване до Вселенския разум.

Астея, третото правило, означава некрадене или неприсвояване. Според него не бива да желаем или взимаме нещо, което принадлежи другиму и не ни е дадено. То се припокрива с осмата Божия заповед „Не кради”.

Четвъртото правило, Брахмачаря, означава полово въздържание и призовава към умереност в сексуалната активност. Презумпциятя тук е, че когато човек пести от своята своята жизнена енергия чрез въздържание, може да я насочва съзнателно към други, по-възвишени цели.

Петото правило за поведение към света е Апариграха или непритежание. Чрез него йогинът се учи да не се вкопчва в материални притежания, избягвайки стремежа към трупане на богатство. Идеята е, че всичко материално е преходно и нетрайно, затова от гледна точка на йога, чийто стремеж е обединението с божественото или непреходното, материалното няма стойност.

Второто стъпало в йога се нарича Нияма и включва петте нравствените правила за това как се отнасяме към себе си и към вътрешния си свят. На първо място е Шауча - правилото за чистота, което изисква от йогина да поддържа чисто както пространството около себе си, така и тялото си, и съзнанието си. Последните два аспекта на чистотата всъщност са много тясно свързани. Чистотата на тялото, освен от личната хигиена, се определя също от храните и напитките, които поемаме в себе си. Според йога, всички вещества имат определени качества и в зависимост от това какво поемаме, тези качества се проектират в нас както на телесен така и на ментален план. Или иначе казано, храната определя качеството на мислите ни. А качеството на мислите, които държим трайно в съзнанието си, определя що за човек сме. Затова чистотата на мислите, а оттам и на тялото, е толкова важна.

Втората Нияма е Сантоша или задоволство. Тя ни учи да бъдем доволни от това, което имаме, да се чувстваме удовлетворени, дори да разполагаме с малко. Защото, от една страна, добродетел в йога е невкопчването в материалните притежания. А от друга страна йогинът се учи да се адаптира към обстоятелствата в живота си, каквито и да са те. Понеже не външните обстоятелства са нещото, което може да ни направи истински щастливи. Щастието е вътрешно състояние на човека и начин на мислене, който се култивира. Когато човек е овладял Сантоша, той може да бъде винаги доволен и щастлив от живота си, независимо от обстоятелствата и предизвикателствата в него.

Третoто правило тук е Тапас, което означава аскетичност. Чрез самоналожени ограничения йогинът калява волята си и благодарение на това, развива голяма вътрешна сила. Съвременен пример за Тапас е решението да спрем захарта или кафето. Защото всяка зависимост или слабост, която имаме блокира част от нашата жизнена енергия. Освобождавайки се от зависимостите на различните нива на живота си, ние премахваме тези блокажи и ставаме много по-силни личности, с възможности за огромни постижения. От колкото повече можем да се откажем, толкова повече акумулираме енергия за велики дела.

Свадхяя е четвъртото правило за вътрешно поведение, което подтиква йогина към изучаване на свещените писания от една страна и изучаване на себе си чрез интроспекция, от друга страна. Защото в старите текстове ни е дадено знание за Вселената и божественото, но също така божествената искра е част от всеки от нас. Затова трябва да се стремим да опознаем както външната, така и вътрешната си мъдрост.

Последната Нияма се нарича Ишвара Пранидхана и означава да се предадеш в Божиите ръце. Чрез това правило йогинът култивира вярата, че над него винаги бди една Висша сила, която се грижи за него и му дава всичко, от което има нужда. Йогинът се освобождава от тревогите си, предавайки се в Божиите ръце. Той знае, че каквото и да се случи, то е за негово най-висше благо. Ишвара Пранидхана също така е свързана със способността да се превърнеш в покорен инструмент в ръцете на Бога (който и да е той за теб) и смирен проводник за Неговите дела на земята. Това се постига чрез извършване на действия в служба на другите и общото благо.

И наистина, практическата стойност на всяка философия е именно в действието. Защото каквито и разбирания да имаме, те остават само кухa теория в главата ни докато не ги приложим на практика. Думата “действителност”, произлиза от “действие” - нашата действителност се определя от действията ни. А когато те са насочени към колективното благо и са в хармония с нашите мисли и думи, можем да живеем пълноценно, осъществявайки се както като личност, така и давайки принос към света.

В онлайн студиото на Home Yoga те очаква колекция от водени медитации, посветени на моралните добродетели в йога - виж повече ТУК!