Когато спрем да се притесняваме за незначителни въпроси, можем да посветим много повече от себе си на това, което е наистина важно.
 
Ние преживяваме множество малки разочарования всеки ден. Очакванията ни остават неудовлетворени, плановете ни са блокирани от обстоятелствата, нашите желания не са изпълнени и откриваме, че животът ни е подвластен на безброй неща извън контрола ни. В някои случаи е съвсем нормално нашият отклик на тези разочарования да бъде силен, защото се налага да инвестираме себе си и своите ресурси, за да преодоляваме големи трудности. Но в други случаи, нашите реакции са твърде пресилени в сравнение с обстоятелствата, които ги пораждат. Не е неприемливо да се изнервяме когато закъсняваме за среща, прекъсват ни докато работим или седим на едно място в задръстването, но това може значително да попречи на нашето усещане за благополучие. Когато спрем да се безпокоим за сравнително незначителните неща в ежедневието си, ще можем да се посветим в много по-голяма степен на това, което е наистина важно.
 
Малките разочарования притежават способността да ни изнервят, защото ни ограбват от илюзията за контрол. Но всеки проблем е потенциален учител - объркващата ситуация е възможност да практикуваме осъзнатост, а хората, които ни дразнят, ни дават възможност да работим върху състраданието. Всички имаме естествената човешка склонност да инвестираме огромно количество емоционална енергия в дребни драми. Но това е просто механизъм, чрез който несъзнателно избягваме по-сложните въпроси, които до голяма степен са извън нашия контрол. Яркият емоционален отклик ни дава временно усещане за лична сила – това ни помага да се справим с предизвикателства, които иначе биха ни смазали. Обаче, когато се освободим от излишните тревоги, ние откриваме, че големите предизвикателства в крайна сметка не са чак толкова опустошителни.
 
Докато изживяваме стреса от напрегната ситуация, разграничаването между несъщественото раздразнение и истинското предизвикателство може да изглежда трудно. Но запитайте се дали емоциите, които изпитвате по този въпрос, ще бъдат толкова силни след година, ден или дори час. Колкото и да сте фокусирани в сегашния разстройващ момент, ако съумеете да осъзнаете, че това влагане на емоции не си струва, в замяна можете да се сдобиете с повече спокойствие. Ненужното стресиране за дребни ядове рядко си струва емоционалната цена, която плащаме. Няма как да живеем без раздразнения и проблеми, но можем да се научим да разграничаваме кои от тях не си струват и постепенно да си създадем навик за по-голямо спокойствие. Култивирането на този навик ще ни се отплати доволно във времето.