Йога и тренировки с тежести – на пръв поглед две пълни противоположности. Въпреки това, в един момент се пресякоха в живота ми и намериха място да съществуват едновременно. Йогата и тренировките с тежести са като два полюса. В живота, тези, които са от едната страна, обикновено отричат другата, но само малцината, които приемат съществуването и на двата, живеят пълноценно. За мен всяка форма на движение е различна храна за тялото и за ума. Това, което преживявам в рамките на един час върху йога постелката и това, което преживявам в залата, сред тежестите, ежедневно ме прави по-силна (психически и физически), по-осъзната и по-свободна.

Започнах да се занимавам с йога, в момент, в който животът ми беше на кръстопът. Тялото ми отказваше да прави това, което правех до този момент, а психиката ми всячески страдаше. Отвън изглеждах спокойна, а отвътре в мен беше хаос. Имах нужда от нещо, което да ми помогне да пренаредя себе си, за да пренаредя целия си свят. Тялото ми се чувстваше уморено, а мускулите сковани. Преди този момент, винаги игнорирах това как се чувствам и просто имах план – отивах в залата и наказвах тялото си с движение – дори, когато то крещеше, че не иска и всичко ме болеше.

Няма да забравя този зимен ден, в който бях сама в парка и реших, че ще се пусна по течението. Сякаш егото ми отстъпваше и знаех, че не е важно кога пак ще се върна в залата – важно е просто да изляза от рамката, в която съм и да опитам нещо различно. Така се озовах на постелката за йога. Беше най-спокойният момент от  доста време насам. Сякаш стъпвайки върху постелката, целият свят наоколо спря да съществува и нищо нямаше значение. Тялото ми преминаваше от асанa в асанa и с всяко движение усещах как се освобождавам от това, което ми тежеше. Има едно странно усещане по време на йога практика – все едно напускаш тялото си и се наблюдаваш отстрани. От този, който практикува, ставаш този, който наблюдава. А когато наблюдаваш, спираш да се идентифицираш, защото знаеш, че това не си ти. Тогава се чувстваш свободен.

Бих излъгала, ако кажа, че в началото страстта ми по йога не беше движена от егото и желанието ми да напредвам. Не винаги започваме с правилните мотиви, но по-важен е начинът, по който се трансформираме в самия процес. Наблюдавах как тялото ми се променя – не визуално, а като усещане и способности. Ден след ден, стъпваш на постелката и сякаш всичко е едно и също. Минават месеци и един ден всичко се променя. Тялото ти позволява да се движиш с лекота и по начин, който преди време е бил немислим. Паралелно с промяната в начина ти на мислене, тялото започва да отразява тази осъзнатост. Лекотата в ума, става лекота в тялото.

В миналото, йога ми изглеждаше като скучно и мудно занимание. Сега знам по-добре. Йога е всичко друго, но не и скучна. Във всеки един момент си толкова присъстващ, а когато си тук и сега, имаш всичко. Скуката е породена от желанието за нещо повече. Когато имаш всичко, място за скука няма.

Преди йога, смятах, че всеки път, когато тялото се движи, трябва да стигнеш до прага на изтощение, да усещаш как не можеш повече. Йога ме научи да култивирам и съхранявам силата на тялото и ума си. Всяка практика ми показва, че постоянството е това, което отваря нови врати пред мен и че колкото и да бързаш, тялото няма да ти позволи да направиш нещо, преди умът да е подготвен за него.

Това ми дава толкова много в тренировките с тежести. Подхождам към всяка тренировка много по-осъзнато и винаги пречупвам движенията през това как се чувства тялото ми в момента. Извън ползите на осъзнатостта, йога ми помага и на физическо равнище. Никога не съм се чувствала по-силна. Идвам от минало на тежки контузии, които сложиха край на професионалната ми кариера на спортист. Дълги години се оправдавах, че не мога едно или друго нещо, защото ме беше страх от болката и от още една контузия. Чрез йога, лека полека опознавам тялото си и неговия безграничен потенциал и възможност да се възстанови. Днес мога да правя неща, които преди години са били само мираж. Всичко това се трансферира в залата и тренировките с тежести. Подобрената мобилност, помага да изпълнявам силовите движения с по-голям обем на движение и по начин, който съхранява здравето на тялото ми, вместо да го руши.

Йога е път, който ти дава възможност в свят, който е пренаселен, да останеш сам със себе си. Когато практикуваш, никой няма значение. С всяко движение, преработваш мислите и емоциите си и макар да не напускаш очертанията на постелката, в края си съвършено различен. Йога е път, който не е лесен. Много пъти съм искала да се откажа и много пъти съм се чувствала като в затвор на ума си. Но колкото повече практикувам, толкова повече се научавам да владея и познавам себе си. Когато познаваш – приемаш. Когато приемаш, тогава си свободен.

Йога и тренировките с тежести са две противоположности, които в моя живот  се сприятелиха и разбраха, че могат да съществуват заедно.