Животът на човек е низ от събития, обагрени с цялата палитра на емоциите – щастие и радост приповдигат духа ни, само за да отстъпят на болката и страданието, идващи след тях. След поредните трудности и изпитания отново се изкачваме на гребена на вълната, изпълнени  с надежда и оптимизъм. И така от ранна възраст – до края на живота си, човек приема различни роли, минава през различни опитности, научавайки своите уроци.

В живота ни няма случайности -  всеки миг от настоящето е резултат от наши мисли или действия в миналото. Каквото сме посяли - това ще пожънем.

За да осмислим този вселенски закон, необходимо е да развием способността си за възприемане на събитията от позицията на страничен наблюдател. Наситеният със сетивни възприятия градски живот обаче не дава много възможности за това – попаднали веднъж  в примката на информационния свят, сетивата ни привикват с преливащите един в друг кадри на филма, чиито главен герой сме ние. Вживяваме се в ролята си и ставаме пленници на илюзорния материален свят, чиято цел е да ни отдалечи от истината.

Умът е главният виновник за всички наши нещастия и проблеми. Напълно зависим от информацията, постъпваща в него чрез сетивата, той е като едно врящо гърне, изпълнен с терзания, безпокойства, страхове и желания. Той е този, който класифицира едно нещо като добро или лошо, като приятно или неприятно, желано или нежелано. От него зависи дали ще се чувстваме щастливи или нещастни, красиви или непривлекателни, удовлетворени или комплексирани.

Самият ум е съвкупност от мисли и мисловни модели, формирани вследствие на възпитанието, което сме получили, обкръжаващата ни среда и минали изживявания. 

Ако сме били свидетели на насилие, това е оставило в нас неприятни спомени. Изживяването на силен шок, страх или друга негативна емоция, оставят дълбок отпечатък върху нас. Както и агресивната/прекалено силна музика, вулгарен и циничен език, рекламите, преливащите от негативна информация новини... Всичко това се запечатва в подсъзнанието ни като формира нови модели на мислене и поведение в нас, и дава отражение на живота ни.

Сетивата са портата към вътрешния ни свят и осъзнавайки този факт, ние постепенно можем да ги пречистим и да станем селективни в това, което пропускаме през тях.

Най-естественият начин за пречистване е контакта с природата - разходка в парка, излет в планината, работа в градината - всички те ни дават възможност да заменим градския пейзаж, наситен със стрес и напрежение - с тишината и спокойствието на природата.

Важно е да изберем място, далеч от суетата и шума, и да бъдем там не само физичеснки, но и духом.

Ако се оттеглим на брега на морето или приседнем до планински поток, но умът ни е изпълнен с ежедневните проблеми, той дори няма да регистрира красотата наоколо. Необходимо е съзнателно да насочим мислите си към заобикалящата ни среда - дърветата, цветята, звуците, достигащи до нас. Отнема време да приучим ума да се концентрира и съзерцанието на природата е един прекрасен начин.

Можем да изберем цвете, като насочим цялото си внимание към него и започнем да изследваме формата му, броя на листенцата, нишките в тях, цвета и т.н. Да поемаме аромата и съзерцаваме красотата му в продължение на няколко минути, като не позволяваме на ума да се разсейва с други мисли.

Същото можем да направим при изгрев или залез слънце  - двата най-силно енергийни момента от деня - когато атмосферата е наситена с мистична енергия, която ни успокоява и пробужда духовното в нас.

Ако сме в гората, можем да се вслушаме в песни на птиците - да опитаме да разграничим по-близките от по-далечните, колко различни вида открояваме, на какъв интервал от време се обажда всяка... да се потопим в симфонията на природата. Или може просто да наблюдаваме - повърхността на спокойно езеро, вълните в морето, животните в естествената им среда, полета на птиците. Друг начин е да се концентрираме върху ароматите на цветя, дървета или храсти - които могат да имат и лечебен ефект върху нас (аромотерапия).

Съзерцанието по този начин пречиства сетивата ни като ги насища с  красиви и естествени цветове, аромати и звуци. Пречиствайки ума си, ние балансираме и емоционалното си състояние, което води до подобряване на всички жизнени функции и на цялостното ни физическо здраве.

Препоръчително е поне веднъж годишно да се откъснем от градския шум  за по-дълго време - минимум 3 дни - като се уединим сред природата, без излишни вещи, с най-необходимото за преживяването си. Можем да се подложим и на здравословен хранителен режим, което ще подпомогне пречистването на физическото ни тяло.

Усамотението сред природата, е вид духовна практика, която ни помага да се свържем със себе си, да осъзнаем истинските си потребности, да погледнем на проблемите си като път за израстване на духа, като изпълним сърцето си с благодарност.

Малцина са тези които осъзнават смисъла на такова уединение, но хората които го практикуват, се открояват с едно спокойно и ведро, позитивно излъчване. Те са осъзнали, че истинското щастие се крие в дребните неща, и за тях всеки миг е повод за радост!