Да поговорим малко за ангажирането на ума по време на йога практиката и защо то е толкова важно. Преподавателите по йога постоянно повтарят да бъдем осъзнати, да бъдем наблюдателни, да сме Тук и Сега. Звучи толкова просто, а всъщност се оказва сложно!

Достатъчно е да се огледаме наоколо в часа по йога и веднага ще забележим, кой изцяло присъства в практиката и кой не. Дори да слушаме инструктора, да го следваме, да правим всичко, което ни казва или показва, умът ни е толкова разсеян и активен междувременно, че изпускаме същността на практиката. Влизаме и излизаме от асаните механично, докато задържаме в тях се почесваме, гледаме настрани (често другите), или просто поглеждаме в телефонa си... и още куп неща, докато се опитваме да правим йога.
 
Умът е толкова свикнал да бъде в активен режим, че когато седнем на постелката за йога, ни е трудно да го изключим. Как да стане това? Нужно е натрупване на опит и постояство от наша страна. Но крайният резултат си струва.
 
В момента, в който започнем с практиката си, нека обещаем на себе си да оставим настрана всички мисли свързани с ежедневието. Отделили сме това специално време за себе си. Нека не се оглеждаме наоколо, а да затворим спокойно очи, обръщайки осъзнаването си навътре - да наблюдаваме тялото си, всяко мускулче, което се движи, да усещаме дишането си, да чувстваме промените, които настъпват в нас във всеки един момент по време на практиката. Лека полека умът ще се успокои и фокусира, нека не контролираме мислите, а просто да ги оставим да идват и да си отиват, докато чувстваме тялото, дишането и всяко движение.
 
Ако успеем дори за кратко да постигнем това, ще усетим огромната разлика! Когато практикуваме осъзнато, нищо не може да наруши спокойствието ни. Дори да чуваме странични шумове, нищо не може да ни изнерви или прекъсне, понеже ние сме заети с това, какво се случва вътре, а не извън нас. Тогава можем интуитивно да следваме тялото си, знаем във всеки един момент какво движение да направим, слушаме инструктора внимателно и изпълняваме правилно, намалявайки риска от травми или погрешно навлизане в позата. През цялото време докато сме в нея, ние сме като странични наблюдатели на себе си - как се променя дишането, има ли нужда вече да излезем от асаната и да релаксираме, да останем ли в този вариант на позата или да продължим към следващия.
 
Успеем ли да постигнем този фокус върху себе си, ще усетим една нова способност да наблюдаваме, да забелязваме своите емоции и да вникваме в тях. Ще потънем още по-дълбоко в себе си, към своята интиутивна същност. И постепенно дори ще се научим да забелязваме движението на жизнената енергия (прана) в нас по време на всяка асана. Ще усещаме как масажираме органите си, как разтягаме и наместваме всяко мускулче, може дори да усетим прилив на щастие и блаженство, въпреки усилието на тялото да заеме определена позиция.
 
Когато практикуваме осъзнато, всичко се получава по-лесно, тогава няма насилие над тялото, понеже знаем докъде ни е пределът в даден момент, няма излишни мисли, излишни погледи встрани или дори излишни приказки. Когато успеем да станем осъзнати по време на практиката си, тогава наистина ще почувстваме духа на йога, какво може да направи тя за нас, колко силно ни въздейства и как наистина променя тялото ни, мислите ни и чувствата ни! И разбира се, не на последно място, ще намалим интензитета, с който работи умът. Поне в рамките на практиката ще го направим малко по-тих, по-спокоен, обърнат навътре и най-вече присъстващ Тук и Сега.
 
Ако успеем да постигнем това в часа по йога, ще можем много по-лесно да изключваме ума си и в ежедневието, ще подобрим способността си да се концентрираме и да чуваме своя вътрешен глас, своя Висш Аз, своята истинска същност. Нека да започнем лека полека, с практиката всичко идва. Намасте!